Антон Лебанов (1912-2008) е банатски български общественик, журналист, поет и юрист.Още по време на учението си в лицея и университета Лебанов започва да пише поезия на своя роден диалект.Първите му стихове са свързани с родния дом и природата, а през 1932 г. завършва голямата поема „Събуждане”. Активната обществена позиция го провокира да пише за "събуждането" на банатските българи и осъзнаването им като малцинство.Антон Лебанов
умря на 95 год. и остави на бълг. народ своето прекрасно творчество и примера , че трябва да сме родолюби и любящи Бога.
Véčna fála
от Антон Лебанов
Zafálnust gulema na katoličánskata veraČi dné s nácijata mu ij ustánala cela.
Dnés sinca izkázvami véčna fála,
Za po-gulema Božja sláva!
UDKOLE
от Антон Лебанов
Nekupać i ás sam milval ud sarci,Nekupać i na méne sa mi tékali saldzi.
Nekupać i ás ud blažénus’ sam sanuval,
I gurašti ustni i ás sam caluval…
Tuj satu ij blo udkole jáku,
Poš’vam da zabrávem ud néji pu málku…
Menata ij ud tugázi više ud gudina,
Prumenala ij dvá pate véc katarina.
Prumenalu ij satu kaćé idin san,
Satu unuj, kujé ás prumenal sam.
Sámu pomene, drugu ne mi ustánalu ništu,
I nekolku redleta ud sarcito mi čistu.
Nitu ne mogalu drugu ništu da ustáni
Nekuja iskra, kuja na novu da pláni.
Ljubovta menata da ja zapáli, da guri,
Ne! Nitu ni znája kako ’j unuj da buli!
